... Става въпрос за получено 100% авансово плащане по банков път, ...
... но би ме затруднило да проследя кога ще се предадат стоките(ще се случи някъде далеч от мен), за да издам КИ за аванса и да остане само фактура за продадените стоки.

Ако плащането е 100%, не сте длъжни да издадете нулева фактура за приключване на аванса. ДДС е начислено с фактурата, а аванса приключвате само счетоводно.
Ако плащането не е 100% все пак трябва да разберете кога е данъчното събитие за да го отразите навреме и да издадете фактура.

Според мен трябва, защото е в изпълнение на нормативен акт.
Аз добавям текст отдолу, в който се посочва дата на връчване на уведомлението и подпис на работника.

Да, трябва съгласно чл.97а, ал.1.
Подаването на заявлението е "не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие)"
След като тепърва ще се сключва договор, санкциите не са ви интересни, но все пак погледнете чл.178.

Ако очаквате бизнесът ви да е сериозен, по-добре се регистрирайте по желание по общия ред. Ако рекламата във Фейсбук е инцидентна и на неголеми стойности, аз препоръчвам да се извършва с плащане от лична банкова карта - надали при проверка ще ровят във Фейсбук и ще проверяват личните ви сметки.

Това да се посочва броя на лицата ми се струва тъпо, след като всеки софтуер може да преброи броя на редовете и дали някое ЕГН се посочва повече пъти. Още повече, че не отива в самия файл, а при ел. подаване се налага да се декларира пак.

Ако едно лице е посочено по два кода, все пак трябва да се брои за едно лице, т.е. броя на лицата ще е с 1 по-малък от броя на редовете.

В дневника на покупките се отразяват данъчни документи, а ... Данъчен документ по смисъла на този закон е: 1. фактурата; 2. известието към фактура; 3. протоколът.

Инвойси издадени от търговци, нерегистрирани в България, никога не са се отразявали. Отразяват се протоколите, а протокол се издава при наличие на доставка, независимо дали има или няма инвойс.
Дори и да няма фактура, според чл.73а имате право на данъчен кредит.

Погледнах петицията, но обърнах внимание на този текст:

Форуми в които се обсъжда:
http://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=10246.0 цензурира се в полза на АССП
http://www.odit.info/?s=6&i=295456&f=1&p=1 - темата е цензурирана
http://www.peticiq.com/forum/75410

Аз не съм забелязал да се цензурира тук, а и в Одита. Ако някой смята, че тук има цензура, да каже.

По конкретния въпрос - осчетоводява се КИ в декември и се включва в дневника в март.

По контировките на Якова - те се отнасят до общия принцип на отразяване на фактури като счетоводна операция в един месец и отразяване в дневника в друг.
Но, ако се направят по посочения начин салдото на 499 не съответства на действителното задължение, пък и не е на място - това е доставчик - 401. Аз ползвам следния подход:

60 (30 и т.н.)  /
457                 /
                       /401
в месеца на документа

В месеца на отразяване в ДДС
60 (30 и т.н.)  /
4531                /
                       /401
с положителни стойности и включване в дневника

60 (30 и т.н.)  /
457                 /
                       /401
с отрицателни стойности и без включване в дневника

gerda, ако промяната е само в ГФО, съответно в ГОД, това не изисква подаване на нова ГДД. В ГДД се попълва само номерът от НСИ, без значение какво и кога е попълнено там. Изисква се само този номер да е валиден при подаването на ГДД. Ако се налага промяна в самата декларация - трябва да има бутон "коригираща".

Знам за случаи, в които за да се спази срока на ГДД, в НСИ е подавано едно празно нищо, с цел да се получи номер.

Продавате ги на цена, която ви удовлетворява. Ако ги продавате на свързано лице, би трябвало да се подсигурите, че това е пазарната цена.
Редно е било още при закупуването да се изпишат на разход, като малотрайни и малоценни. Можете да го направите сега.

Като гледам, това е много специфична декларация и се отнася само за чл.4 от ЗИФОДРЮПДРСТЛТДС.
(това, ако някой го каже без грешка, го признавам за оратор)

"Контролът по друг начин" трябва да се докаже. Тежестта за доказване е в този, който го твърди, т.е. НАП, ако изобщо се стигне дотам. Според мен, няма.

Примерно аз може да съм разделен със жена ми. Още ми се води като съпруга, ама ще ме контролира ли?!!... Нанай...
В същото време може много да си падам по ЕООД-то на съседката и тя да ме върти на малкия си пръст.

Да, така е. Приложението следи сделките, а сделката е отпускане на парична вноска. Връщането е обратното проявление на сделката - като плащането по доставка.

Да, всички сделки с чужди юридически и физически лица са в графи 3.1 и 3.2. Стига да не са офшорки.

Да, статията пояснява прилагането на стандарта.

Това, за което не съм много сигурен е, че стандартният програмен продукт, който се разработва представлява НДМА. Защото, ако не е отпада разсрочването на прихода от финансиране като бъдещ приход.

Здравейте, във връзка с финансиране по европейски програми се повява следният казус:

Фирма разработва програмни продукти, които могат да се причислят към стандартен софтуер. Получава финансиране с цел изработването на конкретен програмен продукт. Финансирането покрива заплати, осигуровки, наеми, хардуер и софтуер.

При отразяването на финансирането стъпвам върху следните постановки:
1. Разработваният програмен продукт ще представлява нематериален дълготраен актив. Всички разходи свързани с него отчитам по гр.60 и с-ка 611 - незавършено производство. Въпреки, че е ДА, това е основната дейност, поради това не ползвам 613 - разходи за ДА.
2. Съобразно СС 20, приемам че финансирането е за "Обвързани с активи дарения - такива дарения, при които главното условие е получаващото ги предприятие да закупи, създаде или придобие по друг начин дълготраен материален или нематериален актив." Бъдещият актив е амортизируем и като приход в текущия период следва да се отразят "начислените за съответния период амортизации на активи". Т.к. активът още не е оценен и не е започнала амортизация, приходи не се признават.

Проблемите ми са от една страна, дали приходите от финансиране действително трябва да се "отложат" до започването на амортизации, независимо, че покриват разходи по гр.60
Вторият проблем е, че се закупуват ДМА, които се амортизират, но тяхната амортизация влиза в стойността на изработвания НМДА. Възниква въпросът, дали трябва да се признават приходи от финансиране, пропорционални на тяхната амортизация. Според мен не, но това влиза в конфликт с буквата на стандарта.

Вашите мнения?

Собственикът и ЕТ са едно и също лице. Според мен движението на средства между тях не влиза в понятието сделка.

Аз бих съчувствал и на собственика.

Досега се изясни, че издавате фактури за услуги на фирма, вероятно от ЕС - тогава би трябвяло да се регистрирате на това основание.
Ако фирмата не е от ЕС - оборотът не е основание за регистрация.
Внимателно се запознайте със ЗДДС, явно ви липсват доста знания.

Основанията записани в преводите биха могли и да са грешка от неразбиране  и в действителност да са плащане по фактурите.

Краткият отговор е, че парите, с които собственикът захранва банковата сметка могат да се отразят като вноски по чл.134
Но текстът "компютърните конфигураций той сигурно си ги продава" навява много тревожни мисли. Редно е да знаете какво се случва с активите на фирмата - това е продукция, тя не може да изчезне яко дим.

Все пак фирмата е търговско дружество, а не кръжок по сглобяване на конфигурациИ.

Да, и аз се съгласявам с Делфин.
Приравних брака на липса, а те не са еднозначни.

И аз имам подобен казус - разрушена стара постройка, която е част от недвижим имот. Проблемът е, че при закупуването НИ е заведен като УПИ и постройката не е заведена като отделен актив. Цената е определена общо, сградата не се използва, поради това не виня колегите.
Сградата е сериозно повредена от неизвестен извършител през далечната 2009 г. При това са "забравили" да ни уведомят за разрушението, но сега през 2013 присъждат застрахователната сума барабар с лихвите.

На практика не мога да отразя разход - сградата не е заведена отделно, не е оценена нито преди нито след разрушаването, дори да ползвам експертизата за щетите, би трябвало да го направя през 2009. Единственото, което ми остава е да призная прихода от застраховката като извънреден и да му платя данъка.

Решението не е сделка.
По същата логика, ако през 2012 г. е сключен договор за доставка на стоки, но доставките са извършени през 2013 г. не би трябвало да ги обявяваме.
А трябва.

При заеми и вноски по чл.134, сделката е самото отпускане на средства, понеже това е "парична" услуга.
Указанието да не се следи паричния поток е за случаите, когато сделката е примерно доставка на стоки или услуги, а паричния поток е плащане по нея.